I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek

by **Arietty** Sat Apr 26, 2014 3:53 pm

Днес беше един от онези дни в които се събуждаш притеснен да не изберат теб или някой човек на който държиш и не знаеш дали ще се върнете живи или не. Станах и се оправих, като погледнах часовника на стената си. Днес татко и останалите щяха да избират участниците, а аз трябваше да присъствам. Облякох първото нещо, което попадна в ръцете ми и излязох от стаята си, като пропуснах "закуската" си и отидох при тях. Погледът ми внимателно огледа притеснените хора. Страхувах се за тях и затова бях помолила да се сменят правилата, макар че отново имаше и смъртни случаи.

- Аз ще я заместя. - казах високо и отчетливо, когато казаха името а едно малко момиченце от Въгледобив. Това момиченце заслужаваше да живее и нямаше да оставя толкова крехко същество да умре. Елита се опита да ме спре, но нямаше начин да ми променят мнението. Момиченцето ми се усмихна и дойде до ме като ме прегърна и ми благодари.

- Е Дерек, ще се наложи да си пазим гърбовете. - казах като се подсмихнах и слязох при "простосмъртните", които ме гледаха или с презрение или с благодарност. Бях добра и ако и той беше щяхме да останем живи. Не знам дали беше редно една като мен да прави това, но се чувствах задължена, а пък исках да опозная характерите им, а това беше моят шанс.

- Макар че няма нужда да ме пазиш. Мога и сама да се защитавам. - застанах до него и скръстих ръце. Не знаех дали беше ядосан или учуден, но изобщо не беше щастлив.

by **Derek.** Tue Apr 29, 2014 4:29 pm

Какво си мислеше, че прави, по дяволите? Постъпката й беше доста благородна, тъй като по този начин буквално спаси живота на момиченцето, но така пък подписваше смъртната си присъда. На всичкото отгоре тя идваше от аристокрацията, не беше като мен.. и всички останали. Това само по себе си беше достатъчен скандал. Наблюдавах я намръщен, мислейки си за животите, които Игрите на Глада бяха отнели. Нямаше ли край това, мамка му?? Свил вежди, не отговорих нищо на арогантните й думи, тъй като не исках и нямаше смисъл да се сближавам с нея. И без това съвсем скоро щеше да е мъртва, щом Игрите започнеха. Единственото ми желание беше да не се налага да я убивам аз. Свивайки рамене, върнах погледа си от нея напред пред себе си и казах просто
-Да се надяваме, че наистина можеш, защото и без това нямаше да тръгна да те защитавам.
Тона ми беше безразличен, докато чаках да продължат с церемонията по избирането на трибутите и обичайните речи след изтеглянето на имената. Съвсем скоро щяха да ни упътят към влаковете, но исках да избегна момента със сбогуването, тъй като просто нямаше да успея да го сторя.
Гърдите ми горяха от яд и гняв. Що за глупост? Колко още невинни щеше да се наложи да умрат в Игрите? И за какво? За тяхно забавление... За да може столицата да демонстрира властта си над окръзите година след година. Стиснах зъби. Мамка му.. всичко това ме подлудяваше, но какво можех да направя, по дяволите? Хвърлих поглед на момичето до мен - беше толкова млада. Твърде млада. Тя не заслужаваше това. Никой от нас не го заслужаваше. По дяволите столицата и глупавите им игри. По дяволите всичко...

П.с.: Извинявай заа забавянето

by **Arietty** Wed Apr 30, 2014 10:27 am

- Не бъди толкова лош. - казах и се подсмихнах. Останалите участници ... или поне някои от тях си бяха истинска заплаха, защото изглеждаха заплашителни или с израженията си или със самото си телосложение.

Нито един от тези хора не заслужаваше това и ако спечелехме трябваше да се изправим срещу организаторите и да ги изпратим те да се изпотрепят, макар че там се намираше и баща ми. Тези хора искаха свобода и това го знаех още от малка. Не заслужаваха да умират, заради жаждата за победа и кръв. Никой не се съобразяваше с идеята ми за кетчупа ами се изтребваха.

- Хайде, идвай. Знам как ще победим. - казах и се усмихнах, като за миг погледнах към баща си. Мразеше ме и щеше да направи всичко, за да не спечелим, но това нямаше да се получи.

- А след като победим ще изпратим тях, за да се избиват. - подсмихнах се и се завъртях. Знаех, че не трябва да искам смъртта на някой от висшестоящите, но те се забавляваха с мъката на тези хора. И те щяха да се забавляват.

Хванах съотборника си за ръката и го задърпах.

- Ако ще се сбогуваш с някого го прави по-бързо. - промърморих и се спрях за момент. Аз? Аз нямаше да се "сбогувам" с никого, освен с онова малко момиченце.

Огледах се наоколо и отидох към семейството му, като се усмихвах мило и прегърнах момиченцето.

- Това ти е за спомен от мен. Обещавам ти, че скоро цялата тази глупост ще приключи. - махнах един от пръстените си и го дадох на момиченцето и му казах едно простичко чао.

by Sponsored content

I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek

I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek

Re: I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek

Re: I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek

Re: I don't know. I just have this feeling ... Before two months /Arietty and Derek